Най-дълбоката мина: 13 Айфелови кули под земята и пак няма да стигнете до дъното
Най-дълбоката мина в света е златната мина Мпоненг в Южна Африка, която се спуска на 4 километра под повърхността на Земята . Това прави може би измежду най-странните пътувания на Земята, защото миньорите, работещи там, слизат с асансьор 90 минути, с цел да стигнат до работа , оборудвани със защитно облекло и съоръжения за спешно дишане.
If you put 13 Eiffel Towers underground, they still wouldn’t reach the bottom.
— IFLScience (@IFLScience)
Шахтите на мината са толкоз дълбоки, че геотермалния градиент (променливостта на температурата във връзка с дълбочината на земната кора) на планетата се трансформира в проблем, защото с повишаване на дълбочината се покачват и температурите . Температурата на скалата може да доближи до 60°C , толкоз дълбоко в недрата на Земята - много над топлината, която хората могат да понесат. Затова се наложило да бъдат употребявани охлаждащи механизми, които да поддържат температура, на която да е допустимо да се работеща в най-дълбоката мина в света.
Вентилационни системи в композиция с хладилна апаратура охлаждат пещерната система, а суспензии от лед и студена вода, смекчават най-лошите резултати от високите температури. Въпреки това миньорите би трябвало да работят на смени, с цел да предотвратят резултатите от излагане на рисково топли условия в продължителни интервали от време.
Работата на тази дълбочина идва и с в допълнение затруднение, поради опцията от баротравма, която за първи път е била записана при френски миньори при започване на 1800 година Този тип контузията се предизвиква от пренасяне от място с високо налягане към място с ниско налягане в къс интервал от време. Поради тази причина е известно още като декомпресионна болест и през днешния ден най-често тя се среща при водолази, летци, астронавти и хора, работещи в среда със сбит въздух.
Mponeng gold mine in South Africa's Gauteng province is the world's deepest mine reaching a depth of 4 km (2.5 mi) below ground level.
— African Index (@africanindex_)
Преместването от зона с високо налягане към такава с ниско може да докара до формиране на мехурчета азотен газ в тялото. Според центровете за надзор и предварителна защита на болесттите това се трансформира в проблем, когато смяната в налягането стане прекомерно бързо, освобождавайки газа в тялото . „ Това може да бъде доста мъчително и от време на време съдбовно “, споделят те. Налягането обаче е по-често проблем за хората, работещи в среда със сбит въздух, в сравнение с за миньорите, защото нормално се подхващат многото стъпки за управление на температурата и въздушния поток, което понижава напрежението върху телата.
Копаенето на такава дълбочина изисква основаване и поддържане на тунели, които да устоят на натиска на заобикалящите скали, с цел да не се провокира сриване . Всеки ден 2300 кг експлозиви се употребяват за унищожаване на 6400 тона скали, споделят в Световните върхове на Гинес. Добавете към това земетресенията понякога и ще видите сложна задача е просто да се поддържат тунелите здрави.
Coronavirus in South Africa: Outbreak closes Mponeng gold mine | telling the untold South Africa's Mponeng gold mine only resumed operations in April following a national lockdown.
— of today (@_oftoday_)
Освен извличането на злато от скалите на Мпоненг там е направено и друго изобретение. През 2006 година в златната мина били открити първите организми, които живеят без значение от Слънцето. Те разчитат на радиоактивността като източник на сила и може да са образец за това по какъв начин животът може да оцелее и на други планети.
Спускането в дълбините на Земята е рискова и комплицирана интервенция, само че до момента в който сме там долу, бихме могли да разберем повече както за нашата планета, по този начин и за микробите, които може да се спотайват някъде из галактиката .
По темата
If you put 13 Eiffel Towers underground, they still wouldn’t reach the bottom.
— IFLScience (@IFLScience)
Шахтите на мината са толкоз дълбоки, че геотермалния градиент (променливостта на температурата във връзка с дълбочината на земната кора) на планетата се трансформира в проблем, защото с повишаване на дълбочината се покачват и температурите . Температурата на скалата може да доближи до 60°C , толкоз дълбоко в недрата на Земята - много над топлината, която хората могат да понесат. Затова се наложило да бъдат употребявани охлаждащи механизми, които да поддържат температура, на която да е допустимо да се работеща в най-дълбоката мина в света.
Вентилационни системи в композиция с хладилна апаратура охлаждат пещерната система, а суспензии от лед и студена вода, смекчават най-лошите резултати от високите температури. Въпреки това миньорите би трябвало да работят на смени, с цел да предотвратят резултатите от излагане на рисково топли условия в продължителни интервали от време.
Работата на тази дълбочина идва и с в допълнение затруднение, поради опцията от баротравма, която за първи път е била записана при френски миньори при започване на 1800 година Този тип контузията се предизвиква от пренасяне от място с високо налягане към място с ниско налягане в къс интервал от време. Поради тази причина е известно още като декомпресионна болест и през днешния ден най-често тя се среща при водолази, летци, астронавти и хора, работещи в среда със сбит въздух.
Mponeng gold mine in South Africa's Gauteng province is the world's deepest mine reaching a depth of 4 km (2.5 mi) below ground level.
— African Index (@africanindex_)
Преместването от зона с високо налягане към такава с ниско може да докара до формиране на мехурчета азотен газ в тялото. Според центровете за надзор и предварителна защита на болесттите това се трансформира в проблем, когато смяната в налягането стане прекомерно бързо, освобождавайки газа в тялото . „ Това може да бъде доста мъчително и от време на време съдбовно “, споделят те. Налягането обаче е по-често проблем за хората, работещи в среда със сбит въздух, в сравнение с за миньорите, защото нормално се подхващат многото стъпки за управление на температурата и въздушния поток, което понижава напрежението върху телата.
Копаенето на такава дълбочина изисква основаване и поддържане на тунели, които да устоят на натиска на заобикалящите скали, с цел да не се провокира сриване . Всеки ден 2300 кг експлозиви се употребяват за унищожаване на 6400 тона скали, споделят в Световните върхове на Гинес. Добавете към това земетресенията понякога и ще видите сложна задача е просто да се поддържат тунелите здрави.
Coronavirus in South Africa: Outbreak closes Mponeng gold mine | telling the untold South Africa's Mponeng gold mine only resumed operations in April following a national lockdown.
— of today (@_oftoday_)
Освен извличането на злато от скалите на Мпоненг там е направено и друго изобретение. През 2006 година в златната мина били открити първите организми, които живеят без значение от Слънцето. Те разчитат на радиоактивността като източник на сила и може да са образец за това по какъв начин животът може да оцелее и на други планети.
Спускането в дълбините на Земята е рискова и комплицирана интервенция, само че до момента в който сме там долу, бихме могли да разберем повече както за нашата планета, по този начин и за микробите, които може да се спотайват някъде из галактиката .
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ